Един от най-безумните конфликти на хората е съмнението дали да се вслушват в "сърцето си" или в "мозъка си". Сигурно няма да ми стигне цялото време на света да изброя всички причини, поради които този въпрос е абсолютно безсмислен и никой човек, който иска да прави правилните избори в живота си, не би трябвало да губи и минута от времето си, за да го обмисля.
Самата идея, че има някакво въображаемо разделение между логиката и усещанията, е противна на начина, по който този свят работи. Това, което повечето хора наричат логика, са набора от разумни заключения, базирани на знанията, които ние имаме. Ако това е определението, което даваме на думата логика, то ние автоматично поставяме един значителен конфликт в основата му. Нека си представим двама души. Единият е дете на пет години, другият е мъж на тридесет и пет години. Детето иска да скочи от катерушката, вместо да се пусне по пързалката надолу. За него това изглежда интересно и вълнуващо и от опита и знанията, които то има, това не изглежда опасно или лошо. Обаче мъжът знае, че ако детето скочи, то ще се нарани, ще го боли и може да се контузи сериозно. Детето прави избора да скочи, а мъжът прави избора да го хване, преди да е паднало на земята и да се е ударило. И двамата използват знанията си, за да направят избор. Кой е направил по-разумен избор? Естествено, че този, който има повече знания, благодарение на опита си от живота. Но дори мъжът да не знаеше, че детето ще се нарани, ако скочи, това все пак e факт и щеше да се случи. Тоест това е факт, който така или иначе съществува, без значение дали някой го е усвоил като знание. Което означава, че логиката не е нещо, което се базира на знанията, които ние имаме, а на различните принципи и правила, по които светът ни функционира, без значение дали ние знаем за тях или не.
Сега да си представим, че детето сме ние, а мъжът е онова, което ни изпраща усещанията, които провокират интуицията ни. Привилегията тук е, че между двамата има постоянна мълчалива връзка и тя се осъществява чрез това, което усещаме. В този смисъл хората често наричат усещанията си "сърцето", а знанията си "логика". Което честно казано е изключително смешно и по глупав начин смело, просто защото знанията, които човекът има за света, все още са една милиардна от всички принципи, по които той работи - причината повечето хора да са често нещастни, да не разбират какво се случва и защо им се случва и също да не знаят как да постъпят. Ако имахме достатъчните знания, с които да живеем живота си по най-добрия начин, никога нямаше да правим грешки, нямаше да страдаме и да трябва да се учим на някакви неща. И наистина това е единият начин да учим повече за света и за себе си (защото всичко и всички работят чрез едни и същи принципи - от клетките в тялото ни до галактиките в космоса) - чрез опита и грешките, които правим. Само че има и една "измама", която всеки обикновен човек може да ползва и това е интуицията. Тя не е нищо повече от сигнал на по-висшата от нас логика. Нищо вълшебно, магическо, вещерско, нереалистично или особено. Eлементарен начин, по който човек може да си улесни живота, ако пожелае. За хората, които наричат логика заключенията от собствените си човешки и ограничени знания, това звучи нерационално, разбира се. Но който е преглътнал усещането за собственото си съвършенство и велико познание за света и е осъзнал, че всъщност не знае почти нищо и че има меко казано милиард неща, до които съзнанието му няма достъп и той далеч не е най-ултимативният източник на знания и също, че може да черпи знания по много удобен и лесен начин, без да се опарва и да "скача от катерушката", като просто успокои мислите си, заглуши външните и вътрешните гласове и се остави на интуицията си - знае, че няма нищо нерационално в това да слушаш интуицията си.
Разбирането, че няма нищо по-велико от човека в тази вселена, е камъкът, в който хората се спъват постоянно. Независимо дали си изумен от науката или от духовните учения, едно от най-важните неща, с които трябва да свикнеш е, че си просто човек и много неща не са ти ясни. Разликата между науката и духовните учения е подходът, по който задават въпроси и получават отговорите им. Но в основата си двете са едно. Логиката си работи ден и нощ за всеки човек, независимо дали той е усвоил знанията, които я движат, или все още не е.
Разбира се не винаги това, което чувстваме, е интуицията ни, която ни говори. Понякога чувствата ни са породени от погрешните ни представи за света и живота. Така че за да ползваме успешно интуицията си трябва първо да се научим да разграничаваме чувствата, идващи от различни предубеждения и предразсъдъци и автентичното усещане за интуиция.
И понеже човек най-често се отказва и плаши от разни неща, заради ограничените си познания за света и великата си "логика" и това в крайна сметка го спира от пълноценен живот, нека разгледаме ситуацията с детето и мъжа в друг контекст. Двамата са на брега на морето. Детето влиза във водата само до глезени, защото се страхува, че морето ще го завлече, то му е непознато, огромно и никога не е влизало във водна среда цяло. Мъжът обаче знае, че детето, както всеки човек, може да се задържи над водата, като просто се отпусне. И за това му казва да легне във водата и да отпусне мускулите си. Детето има избор пред себе си - дали да направи това, което то смята, че е правилно според собствените си знания за морето (дълбоко, безкрайно, страшно) или да се довери на мъжа - по-висшата логика, и да се отпусне във водата, да й се наслади, да открие ново усещане, да направи нещо различно.
Друго, което е абсолютно смехотворно, е употребата на думата "мозък". Мозъкът не е някакъв орган, който съдържа нули и единици, които описват само и единствено лишените от чувства размисли. Чувствата и усещанията ни съществуват, благодарение на мозъка ни. Те са безкрайно различни и някои от тях са резултат от грешка в програмата, в съзнателното мислене, съответно могат да доведат до погрешни избори, някои са връзката с интуицията ни, която идва от едно по-висше знание, но те също са нули и единици. И чувствата и мислите имат честота - който не вярва, може да попита някой велик физик, така че и двете са еднакво реални за физическия свят.
Решението винаги си е лично наше. Ще се отпуснем ли във водата или ще бягаме от нея?
